НДК отговори на културния министър: Дружеството работи на печалба

Ръководството на Националния дворец на културата публикува официална позиция, с която отговаря на публични изявления на министъра на културата Евтим Милошев и защитава финансовото състояние и управленските резултати на дружеството.

В документа от НДК заявяват, че общественият дебат трябва да се основава на „пълна, точна и проверима фактическа информация“, а не на „избирателно цитирани числа и внушения“. От ръководството подчертават, че позицията им не цели конфронтация, а представяне на данни и документи, които според тях дават реална представа за състоянието на дружеството.

Амортизациите са основната причина за счетоводните загуби

Според ръководството на НДК основният фактор за натрупаните счетоводни загуби през годините са високите амортизационни разходи, произтичащи от начина, по който дружеството е създадено през 2011 г. След апортирането на сградния фонд с балансова стойност над 376 млн. лева ежегодно се начисляват значителни амортизации, които намаляват финансовия резултат, без да представляват реален паричен разход.

При 49 млн. евро загуби: Шефът на НДК - с месечна заплата от над 13 000 евро

От НДК посочват, че дружеството отчита счетоводни загуби още от създаването си, независимо от смените в управлението и принципалите през годините. Според тях този проблем е структурен и е отразяван последователно в одиторските доклади.

В позицията се посочва, че към момента на поемане на управлението през февруари 2024 г. по сметките на дружеството са налични около 7,5 млн. лева, докато към юни 2026 г. средствата достигат приблизително 16 млн. лева.

По данни на ръководството приходите от договори с клиенти са нараснали с 30% през 2024 г. спрямо предходната година, а оперативната загуба е намаляла със 73%. Отчетен е и положителен нетен паричен поток от оперативна дейност, след като през 2023 г. той е бил отрицателен.

Според НДК дружеството е приключило 2024 г. с EBITDA (печалба преди лихви, данъци, обезценяване и амортизация) в размер на близо 4 млн. лева, което означава положителен оперативен резултат преди начисляването на амортизации.

Ръководството акцентира върху факта, че НДК не получава държавни субсидии, за разлика от други културни институции като театри и опери. В същото време дружеството поддържа и управлява над 135 хил. кв. метра площ в София и Варна, като плаща пълния размер на данък сгради и такса битови отпадъци.

Според позицията разходите за тези задължения надхвърлят 3 млн. евро годишно.

Сред основните приоритети на настоящото ръководство е и проект за цялостна дигитализация на НДК и Фестивалния и конгресен център във Варна.

Проектът включва седем етапа - от бизнес анализ и изграждане на нова мрежова инфраструктура до създаване на нови уебсайтове, собствена билетна система, мобилни приложения, ERP система, контрол на достъпа и обучение на персонала.

От НДК заявяват, че собствената билетна платформа ще позволи не само продажба на билети за събития на дружеството, но и предоставяне на услуги на външни организатори.

Според ръководството през последните две години са реализирани няколко последователни увеличения на възнагражденията на служителите - с 20% през 2024 г., с 15% през 2025 г. и с още 15% в началото на 2026 г.

От НДК твърдят, че тези увеличения са финансирани от подобрените оперативни резултати на дружеството, а не чрез държавни субсидии или ново задлъжняване.

В позицията се коментират и публично отправените критики относно служебните автомобили и възнагражденията на ръководството.

По отношение на възнагражденията се подчертава, че те се определят по правилата на Закона за публичните предприятия и приложимата нормативна рамка, която важи за всички държавни търговски дружества в страната.

Ръководството на НДК отправя покана за професионален диалог с Министерството на културата, основан на документи, финансови отчети и конкретни резултати.

От дружеството заявяват, че до провеждането на последната пресконференция на Министерството на културата не е била проведена работна среща между министъра и изпълнителния директор на НДК и изразяват готовност за институционален диалог по всички поставени въпроси.